1. В ТЪРСЕНЕ НА БИКА
Някой е запечатал белег от палец на челото ми.
Кой ме е търсил, преди да съм се родил?
Тръгнал съм по път с посока, до която нищо материално не може да ме приближи.
Стрела, изстреляна в тъмното, която не може да се види дори и с хиляди очи.
Сила, която не може да се удържи,
Крадец, разсечен на безброй парчета.
2. ОТКРИВАНЕ НА СТЪПКИТЕ
Като най-добър лекар опитвам за пулса, а умът на крадеца ми е непознат.
Крадец без право на нищо, тръгнал да продаде дори небето.
Пълна бъркотия и следи от страдание, но все пак има посока.
Великата битка предстои.
Риба, която нито една мрежа не може да задържи,
Отново за нея хвърлям аз сракмето.
3. ВЪЗПРИЕМАНЕ НА БИКА
Сянка, стояща там, където довечера нещо блестеше ярко.
Да събираш милиони парчета от пъзел, който няма картина.
Все още не съм изплатил дълговете на живота.
Бързото сърцебиене, дъх изпратен към небето.
Да излезеш навън е като да влезеш вътре.
Само да не си нито в ляво, нито в дясно на вратата.
Див и некултивиран към живота.
4. ДА ХВАНЕШ БИКА
Стиснал празната халка за носа му, все още не усещам живот.
Колко стъпки трябва да направя, вървейки към него, за да го хвана?
Крадец съм, животът плаче навсякъде около мен.
Студен гръм – всичко става светло. Използвам момента, замятам примката.
Не си живял ако не си бил оплетен в мрежите между небето и земята.
Хванал съм нещо – непознато, диво.
5. УКРОТЯВАНЕ НА БИКА
Пустиня, в която няма пукнат камък, трева или вода.
Точно там искам земята да обработя,
Да ора, но как, като съм зле култивиран?
Живея в едно безкрайно наказание, без плуг.
Да не знаеш е най-голямата интимност.
Да стоиш навън, дори когато небето плаче.
Време е да оставя подпис някъде тук, в тази пустош.
В това море без край, натежал съм като олово.
Празно поле съм, чакащо семената да се завърнат.
6. ЯЗДАНЕ НА БИКА ДО ДОМА
Дъждът спря рязко, звук от камбана.
Водата тръгнала е в коловоза,
Към океана, събран в шепа колкото на малко дете.
Всичко е шарено, красиво – смях и радост.
Хартиената лодка след дъжда, носи усмивки.
Чудя се къде да заровя душата си – в кое семейно наследство?
Жива дума не се съживява в престъпните следи.
Крадецът все още иска да продаде всичко, но вече тайно, без някой да разбере.
Животът е спирала, в която има пътища навсякъде. Кой да избера?
Как към вкъщи да се прибера.
7. БИКЪТ СЕ ТРАНСЦЕНДИРА, ЧОВЕКЪТ ОСТАВА
Дори и глътнал кука, продължавам да плувам. Питам се: какво ми пречи?
Една мисъл стоеше далеч от това, което бях преживял.
Все още имам къде да отида, затваряйки очи.
Върхът на меч посочил е света.
Заплахата остава като планина, зад която хиляди остриета ме чакат.
Свободен съм да тръгна – накъде, не знам.
В този свят, всички продават всичко,
Ден след ден, да преживеят.
8. И БИКЪТ, И АЗЪТ ИЗЧЕЗВАТ
Малка усмивка и всичко свършва.
Хартиената лодка напълно се разтвори.
Болестта обхваща цялото тяло.
Очите гледат от предишен живот, от безкрайния цикъл.
Ръцете се борят, въртят пръсти ден след ден.
Светът е унищожен с мисъл, с бомба и с тояга.
Какво тогава ми остава?
9. ДОСТИГАНЕ ДО ИЗТОЧНИКА
Живял съм с отворени ръце, всичко през тях е изтекло.
Между раждането и смъртта, избрах да изчезна.
Затворих се в затвора, без да вярвам на себе си.
Разпънат съм от няколко натрапчиви мисли.
Все още съм дете, двата принципа около и в мен живеят.
Каменен лъв пред съдебната палата.
Няма какво да направя, светът да изненадам.
От ковчега ставам и сядам, опитвайки се до живота да се докосна!
10. ВРЪЩАНЕ КЪМ ОБЩЕСТВОТО
Покупки накупил съм, с раницата на гръб вървя.
Харесвам вкуса на риба, капката вода и пушека от комина.
Да живееш пълноценно.
Обувки не искам – всяка стъпка търся да усетя.
От крадеца всичко аз ще пазя – не бих си продал очи.
Провален, истински прецакан, реколта след реколта продължава да пропада.
Хляб никога няма се роди в това поле под прав ъгъл.
И все пак, нещо ми остава.
