Когато затворя очи, искам светлината ти да продължи да свети.
Когато стискам зъби, искам да те задържа да останеш с мен завинаги.
Не мога да целуна съмнението, не мога да целуна недоверието
Но мога да прегърна подозрението, мога да прегърна теб.
Все някога, ще трябва да те пусна. Все някога, прегръдката ще свърши.
Когато спра да усещам твойта топлина, когато си далеч.
Разбирам, че просто твоето и моето поведение е контролирано от сложни химикали.
Всичко, което не разбираме се промъква потайно през пръстите ни.
Аз също и ти също.
Снимка: Красимир Георгиев, Текст: Николай Петров 15.05.2019г.