Светлата страна

Екстремно живея,

по най-трудни

пътища вървя и неспирам.

Така разбирам живота.

Падам отново

и всичко е ново!

По пътя си

Пуснал съм,

и радост и тъга.

Оставих там някъде,

едно нежно цвете

да цъфти,

Само във тъмнината.

От някъде

чувам молба

„Върни се“.

Стъпка по стъпка,

назад откривам

задръстени улици.

Изпълнени с хора

гълтащи пушеци,

пълзящи от

някакви мръсни места.

Пристигам! Отварям вратата,

на празната къща

наречена дом.

Кой бях, на къде вървях?

Пътя все още ли търся?

Към красивото място,

пълно с чудеса.

За знанието скъпо платих

и вече не търся.

Затворих очи

и целият свят се стопи,

остана онова

нежно цвете в душата,

само да цъфти.