Екстремно живея,
по най-трудни
пътища вървя и неспирам.
Така разбирам живота.
Падам отново
и всичко е ново!
По пътя си
Пуснал съм,
и радост и тъга.
Оставих там някъде,
едно нежно цвете
да цъфти,
Само във тъмнината.
От някъде
чувам молба
„Върни се“.
Стъпка по стъпка,
назад откривам
задръстени улици.
Изпълнени с хора
гълтащи пушеци,
пълзящи от
някакви мръсни места.
Пристигам! Отварям вратата,
на празната къща
наречена дом.
Кой бях, на къде вървях?
Пътя все още ли търся?
Към красивото място,
пълно с чудеса.
За знанието скъпо платих
и вече не търся.
Затворих очи
и целият свят се стопи,
остана онова
нежно цвете в душата,
само да цъфти.