Луната поглед ни отправя
Надолу гледа,
какво ли търси?
Може би, копнежът на вятъра
по облаците бели, желае да усети?
Тайна има в нейното сърце.
Аз поде нея си седя със
Страхове от миналото, неразбрани.
Чакам любовта, а нея все я няма.
Луна над боровете.
Глас по вятъра.
Изкрещял съм себе си.
В един вопъл, блян.
Да видя искам, безлунното небе,
когато луната дошла ми е на гости.
Да поседя на воля с нея под някое дърво
тайните си да разкрием.
Дано успея някога, но не сега.
Защото, докато усетя,
живота прибрал е още един роб.
Автор: Николай Петров 29.08.2018г.