Събираш опадали листа,
Мечтите на дете.
Прекрасен порив, разделен на две.
После пък попиваш непаднали сълзи,
на най-прекрасното лице
усмивка чакаш да изгрее.
Заради липсващата топлина.
Да чувствам, не искам, вече да умея,
а просто безстрастно да живея.
Лъч светлина отразен попада в моята душа.
А то дете, расте и няма да си спомня.
Пада се на мен всичко да запомня.
От същите грешки като мен да го предпазя.
Надежда винаги ще има!
Когато времето настане,
Да бъда, готов да чакам.
Най-чистата любов в дар оставям.
Кръгът се затваря.
Всеки миг си заслужава.
Мечти – лъчи от светлина
Автор: Николай Петров