Садя желания, бера надежди.
Често нося празнични одежди.
Дете съм на светлината
когато Слънцето заспива
oсъзнавам живота ми станал е по-къс,
В равномерното ти дишане,
отново бавно губя себе си.
Тяло в тяло, ритмични импулси.
Затварям очи и разбирам,
oстанали са само нашите души.
В тази игра на светлина и тъмнина,
устните ни стават четки, кожите платна.
Рисуваме, пъстрата картина на живота.
Тази нощ, блянове, желания се подреждат.
На сутринта с радост разбираме,
създали сме молитва от надежда.
Автор: Николай Петров 03.05.2019г.