Любов – река.
Тече не спира.
Океанът чака я накрая
Тъмен, черен и дълбок.
Изпива всичко той.
Не остава,неизпразнена душа.
Вятърът вълни повдига,
Хора самотни, отчуждени,
Търсят, как душите да запълнят.
В далечината,
Остров от надежда.
Не! Ами скала!
Отдалеч се вижда, знаме да се вее.
Знаме черно, като смъртта!