Нищо не ми помага
Да те видя каквато си
Преизпълнен съм със мисли
Утеха не намерих
Ръцете ми растат
Протягат се
Опитват се да те прегърнат
Устремени към тайните места
Всякаш отделен живот и те си водят
Каква присъда е това
Те само пускат
и нищо не държат
Тръгна си отмене всичко
което трябва да върви
Остана само
Шепотът на близостта
Педлага ми и аз да се стопя
По кожата ти нежна
Да се стека
Надолу надолу
Към неизвестността
Сам самичък да изтека