С поглед към най-далечната звезда,
която виждат очите,
разстоянието придовибва своя смисъл.
В празнотата между нас,
Не съм вече твой,
Ти не си вече моя.
Нищо не ни задържа
Дори непрестанно
Тлеещите ни тела.
В такава празнота,
Дори и Абсолют не съществува.
Нищо там не ни съдържа.
Мисълта за нас,
спира да ни обединява,
не спира, избледнява.
Стопяваме се в края.
С изчезеянето ни,
Се проявяват всички
Феномени на света.
Със нежна дума на раздяла,
Омразата се разтопява
единствено от любовта.
Отделни спомени тръгнали
към звездите.
Автор: Николай Петров 23.05.2018г