Нов ден е
Ново начало
Същият съм, но и различен.
Само начинът по който виждам света
единствено промени.
Любов, неопитомена,
истинска и дива.
Така е било, така ще бъде.
Толкова несигурност,
тогава откъде се появи.
През цялото време,
ти бе тиха, аз ням.
Думичка не каза.
За всичкото това време
Целувките ти ми даваха живот
Тялото ти бе моето небе.
Очите ти, звезди в моята душа.
Сега около мен е шумно
плълно с хора – гласове.
Ах как ми липсва, онази тишина.
Автор: Николай Петров 07.06.2019г.