Разделените ръцете
усещат празнотата
от Сърцата ни,
преди това здраво притиснати.
После отново пълнота.
В мекотата, свързани
и в замъглените краища,
кожата ти до моята кожа,
Търкането и потта,
премахват всяко съмнение.
Изпълнени със дух
издишаме в екстаз,
след него се хапем,
целуваме, докосваме.
Накрая оставаме,
без себе си, без всичко.
Без похот, алчност, без гордост.
Стигаме до бога в нас.
Звук от дишане и
ритъм на бели крила.
Над портите в небето,
се изкачваме.
Убихме всичко.
Само любовта остана,
дълбоко навита,
от мен към теб и обратно.