straha i housa

zen um

От мен към теб

Разделените ръцете

усещат празнотата

от Сърцата ни, 

преди това здраво притиснати.

После отново пълнота.

В мекотата, свързани

и в замъглените краища,

кожата ти до моята кожа,

Търкането и потта,

премахват всяко съмнение.

Изпълнени със дух

издишаме в екстаз,

след него се хапем,

целуваме, докосваме.

Накрая оставаме,

без себе си, без всичко.

Без похот, алчност, без гордост.

Стигаме до бога в нас.

Звук от дишане и

ритъм на бели крила.

Над портите в небето,

се изкачваме.

Убихме всичко.

Само любовта остана,

дълбоко навита, 

от мен към теб и обратно.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.