Минах близо покрай теб.
Плени ме аромат на пролетни цветя
И прекрасната ти душа.
Не бях се чувствал никога така.
Любов без суета.
Достатъчно вървял
При теб винаги бих се спрял,
ала си от другата страна,
на най-голямата река.
Знам, вляза ли ще се удавя.
Водата черна, ще ме отвлече.
Ще търся брод за да премина.
Ако не успея, ще се скрия.
По-кратък път към любовта,
Едвали ще открия.
Намерих се във теб,
никъде повече не ще отида.
Ще има ли, какво да хванеш останало от мен?
Ще ме научиш ли на нежност?
Ще ме научиш ли свободно да дишам и обичам?