Разкъсана лунна светлина
Целуваща ръба на среднощните облаци
Сребристо-синьо, непознат блясък
И вече яздя бясна светкавица
Мощта и ме понася
Залива ме нова смразяваща емоция.
Порив, който казва „Довери се,
на целия хаос в живота“.
Битката на дълга помни.
Чувам гласа и в тъмнината
Казва нещо прекалено тихо,
цялото ми същество се явява пред нея.
Питам я, каква е целта, на къде да въря?
Пътник съм, привлечен към хладнината.
Отговора бе празнота.
Караят е нощта, но тя е млада.
И при теб ли е така?
23.08.22г