Крило на птица,
покрива мислълта ѝ.
Тя спи сгушена във стари клони…
Самотни мигли,
капят във съня ѝ….
Червени ивици
от миналото, нахално
драскат стените на душата.
А там е тихо –
Спят клавиши на пиано…..
забравено червило,
рисува
друга красота….
автор; Моник Валерѝ
дата: 21.08.2017г.