Според мен човек, който пише активно рано или късно стига до състояние на липса на муза.
Помислих и събрах различни концепции в няколко съвета. С тях съм помагал на себе си, представям ги като възможност да си помогнете ако имате такова затруднение. Някой от тях са ми помагали за да продължа да пиша, когато нямам вдъхновение. Други от тях са ми помагали в самото начало, когато мислих, че не мога да пиша защото нямах опит. Опитах се да бъда кратък като синтезирах нещата максимално. Ето и конкретните съвети.
1- ви съвет
Дори да нямате вдъхновение, Пишете. Пишете каквото и да е. Пишейки изпълнявате самото действие писане, с което преодолявате до механичната пречка тоест вас самите.
2- ри съвет
Липсата на идея за писане е идея за писане сама по себе си дори да пишете за едно и също нещо 100 пъти. Ще видите, че във всеки текст ще изразите себе си по различен начин и от различен ъгъл, тоест ще забележите вашата креативност.
3-ти съвет
Креативноста е умение, което се придобива и развива с практика.
4-ти съвет
Практикувайте креативността си и оставете продукта на вашата креативност да има собствен живот, на който не пречите.
За пълнота ще разгледам няколко сценария, в които съм попадал.
Как да пиша когато се страхувам от оценката която ще получа или от това да изразя себе си да разкрия какво мисля, какво чувствам, какво виждам. Страхувам се дали резултата ще е добър?
Когато пишете за нещо което ви харесва или не ви харесва вие влагате определени мисловни модели в текста или произведението си. Създавате реалност. След това, когато ви четат труда може да има различни мнения, това е съвсем нормално. Някой ще бъдат позитивни, други негативни.
Ако ви липсват изразни средства, започнете да четете открийте това което ви харесва и се опитайте да го използвате, вижте дали се получава или се проваляте търсете причините. Всичко е практика.
Ако искате да преодолеете страховете си от писането, трябва да правите това, от което се страхувате. А то е Писане. Единстеният начин да бъдеш писател е да продължаваш да пишеш.
Как да пиша когато се чувствам обезсърчен?
Първо чувстово си е само чувсто, вие го превръщате в дейстивие. Самото неписане също е действие тоест правите обратно на писането. Едвали трябва да навлизам в темата за чувствата и дали те трябва да ни управляват, затова ви казвам какво работи за мен. А то е: Хващам се за първото цветно нещо което видя. Казвам цвят, но имам предвид палитрата от неща който ни заобикалят. Човешкият мозък работи по този начин не помни конретен факт а помни палитра под форма на мрежа, чувства, усещания, мисли, дествия. Доверете са на вашия ум, използвате го намерета неща които си допадат едно на друго, неща които се отблъсвкат, хванете връзките, местата в който се пресичат. Това е унилканото, тази комбинация на неврони е само във вашата глава. В такъв момент аз започвам да анализирам и избирам свойства, слагам прилагателни, избирам действие и всичко това се случва много бързо. Пиша и препрочитам дори да не ми хареса крайният резултат оставям текста да има свой живот. Никога не трия, може да забравя, но никога не трия.
Пиша на теми който ми харесват или са ми харесвали в миналото. За мен писането е потребност, която трябва да е бъде приятна.
Ваша работа е да разберете как да запалите музата! Просто тръгнете по пътя и вижте какво работи за вас!
Все пак писането е един прекрасен процес на себе опознаване, дори да осенете само с това, такъв резултат не е никак малък или малоценен.
„Никога не се отказвайте”
Ако в момента нямате достатъчно публика, разберете каква е причината и работете повече. Може би нямате добър маркетинг, или може би трябва да пишете по-добро съдържание. Винаги има нещо, което може да се направи по-добре.
Как да пиша, когато все отлагам?
Много често ми се случва да отлагам някаква работа за да напиша някой текст. Така се получава в такъв момент, не че мисля, че не мога да свърша въпросната работа … но я приемам като работа, като задължение, и това ме натоварва.
За да започна да върша конкретната работа трябва да се насиля да направя нещо за което нямам желание. Този проблем има лесно решение, казвам си сядай и работи по този проект 30 минути след което за възнаграждение ще пишеш един час.
По този начин се фокусирам максимално за 30минути изпълнявам всичко максимално бързо и качествено извършвам колкото се може повече работа за тези “30 минути”, след което разполагам с един час време да правя нещо забавно.
Надявам се това да помогне и на вас ако изпаднете в такова “немузно“ състояние.