Вятър съм, пепел си ти.
Жаден съм, вода си.
Клон съм, мъгла си.
Вятър задухва, пепел се извива.
Душата в горещото скача, всичко завира,
Любовта си дари, за тези вихри, нали?
Горях със глътка въздух, всяка.
Усетил знойта! Щракна капана.
Късно е вече!
Голи ръце, огън гори.
Белези помнят тези случки нелепи.
Раздяла, без надежда за любов и утеха.
Чака ме лед и забрава.
Душата хладна, ще тъне в разруха.
Краят отмина, далече сме вече.
Огън не гори.
Огнище пусто, без пепел.
Вятър отмина.
Не вали, а само ръми.
Някъде, тътен – гърми.
Камък и дърво пука.
Read More