ЖУРНАЛ 1

Преуморени, ала одухотворени.

За жалост пътят свършва,  накъде?

От задънената улица трябва да изляза,

в друго поприще да навляза.

Как с инерцията набрана.

Посоката да променя.

Трудно е това, а и докога?

Очи от гледане изхабени.

Все търсещи, лица засмени.

от тях дано, поне едно е отредено.

Моля Ви, не ме жалете.

За миг надеждата към мен поглежда. 

Радост, щастие 

после пак тъга, свикнах вече на това.

С нея всичко преживях.

Сълзи не капят, само прах.

О небеса, последен разговор времето изтече.

Любов ли?  Не! Компания си търся вече.

Read More