Разгледах снимките ѝ
в полунощ…
очите ѝ бяха красиви,
миглите черни ветрила.
С едно мигване
отнесе любовта ми към теб,
някъде в тъмната страна
на глупавите илюзии…
Устните ѝ са плътни, червени,
които сега целуваха
мрака по твоето лице,
а аз рисувах себе си като старица…
На пода лежаха
плюшени подаръци и книги
със притихнали послания –
разбъркани усмивки в чаша
черен чай…
автор: Моник Валерѝ
дата: някой си февруари 2015 г.