От началото на 1884 г. Христо Белчев е в София. Поканен е от министър-председатля Драган Цанков да заеме поста съветник при Мнистерството на Външните дела, и инспектор при същото, докато се завърне титуляра. Белчев заема с удоволствие този пост, защото това ще му даде възможност да се запознае с разните клонове на управление на страната, ще има възможност да види от близо “начина и способа, по който господа министрите разрешават въпроси разни и управляват страната”. Малко по-късно започва работа като главен ревизор в Министерството на правосъдието. На 6 ноември 1884 г. е назначен за главен ревизор в Министерството на финансите, след няколко месеца на 17 август 1885 г. се издига до поста главен секретар на същото министерство, която длъжност изпълнява до назначаването му на поста министър на финансите на 2 ноември 1890 г.
Като министър на финансите Христо Белчев води преговори по преместването на митницата долу на границата с Турция. Във връзка с това той ходи в Цариград през 1888 г. Активно работи за изкупуването на Русе-Варненските железници и сключването на търговски заем в Лондон. През 1889 г е в Белград за сключване на договор, но по независими от него причини тези преговори завършват безрезултатно. Вече като министър на финансите, внася проект в една от сесиите на Народното събрание за Гербовия сбор, за мините и кариерите, за тютюните. Всички тези предложения се приемат.
А сега нека се върнем няколко години назад във времето, когато оставихме младия Белчев запленен от очарователната дъщеря на заможния севлиевец Иван Ангелов. Какво е станало с прелестното момиче след заминаването на Христо Белчев за София и от там за Париж.
През 1881 г. , когато Белчев заминава за Париж, Мара заминава за Виена и се настанява в пансион за благородни девици на г-ца Бети Фрьолих, където се учат дъщерите на виенската аристокрация. Това блестящо обкръжение ще даде голямо отражение върху нейното възпитание и ще й помогне по-късно да се изяви като изискана светска дама. В своите спомени Мара говори с лека ирония за това какво е учила там: малко история, малко педагогия, естетика и психология, малко изкуство и много езици – немски, английски, френски. Все пак образованието, което получава в този пансион ще положи основата на голямата образованост, която тя придобива по-късно и ще попълва през целия си живот.
Христо Белчев е в Париж, но образът на обичаната от него девойка го съпътства навсякъде. Ето какво споделя със своя приятел Георги Златарски в писмо от Париж – ”Аз съм под натиска на две външни обстоятелства: а/ треска, б/ черни очи.Треската е от четири дни, черните очи от по-отколе. Единствената разлика между тези две влечения е, че първото ме то обича, а второто го обичам аз”. По-късно Георги Златарски, “повереника на заветните мечти и чувства” на Белчев, споделя с Пенчо Славейков, че “черните очи са същите, които от сетне Белчев галил…”
През 1885 г. умира бащата на Мара и тя се завръща в България. Скоро 17-годишната девойка е принудена да търси работа, за да се издържа. За връщане във Виена не може и да мисли. Заминава за София и започва работа като учителка по пеене и закон-божи. В София красивата девойка веднага прави впечатление и тя се включва в обществения и културен живот на столицата. Скоро намира място в хайлайфните салони и интелектуалните кръгове на обществото. Води много активен живот – сказки, благотворителни концерти, балове… Името й често се среща във вестникарските колони.