Жулиета къде видя си ти късмета,
Че Ромео ти избра и
предначерта любовта ви клета.
Нима остана неразбрана
В скандали и кавги
Фамилията ще изгори
За радост всичко свърши
Без някой да е умрял
А само малко остарял
Жалко че не разбра
урокът лесен.
Защо се толкоз съпротивлява?
Всичко можеше да бъде песен.
За правда ти бе родена.
Даже и възвеличена.
Само не разбра, че тя не е толкоз свята,
Колкото ти е душата.
Истини без край.
Не всички правила,
трябва да се изпълняват
Някои, могат да се нарушават.
Човек може да се радва,
дори, когато греши.
Пък сега, балкона празен си седи.
Един Ромео