Как да започнем отново

От няколко дни се чувствам страхотно изморен, дали от пролетта или от ежедневния стрес от средата в която живея, не мога да определя съвсем точно, най-вероятно фактора не е един или два. В резултат на това освен физическата умора усещам един и психическо натоварване породено от мен самият. Все по ясно виждам един навик, който ми създава дискомфорт, а именно моето очакване към мен самия. Сякаш трябва винаги да бъда супер енергизиран постоянно и с голямо желание за всичко което правя.

Хората, които ме познават знаят, че съм доста енергична личност. И сега какво, вместо обичайната енергичност в мен живее едно желание да си почивам постоянно. Сутрин не ми се става от леглото, на обяд ми е трудно да се фокусирам, следобед не ми се тренира, вечер съм направо апатичен. Всичко това щеше да е нормално, ако в такъв момент не бях склонен да хапвам вредна храна, да си позволя някоя и друга бира в повече и като цяло да позволя на умората да се настани и да се превърне в извинение към моето бездействие и постоянно отлагане на всичко.

Като извод от ситуацията, ми се струва, че е съвсем възможно умората да оказва огромно въздействие върху нас и нашето поведение. Не от аспекта, че ние трудно да вършим нещо когато сме уморени, а от това че ние пресираме себе си с очакванията и провалените планове прекалено много. Като се има предвид, че много хора са хронично уморени и отдавна са се поддали на нездравословни навици, цялата картинка става ясна. Хроничната умора и вредните навици се изправят пред нас като непреодолима планина.

Логично е, когато човек осъзнае проблема да потърси решение за него. Е какво можем да направим? Потърсих какви съвети дават различни експерти в сферата на човешкото поведение, като обобщение:

  • Човек да спи колкотго се може по-добре.
  • Да си създадеш постоянно време за лягане и събуждане
  • Сънят да е колкото се може по непрекъснат
  • Сънят да има нормална продължителност.
  • Човек да се храни с хубава храна
  • умерено да спортува
  • да не пуши
  • да не пие и тн

Но какво става, когато са минали дни и умората не се маха? Какво можем да правим ако умората ни е станала хронична? Освен това не успях да немеря отговор на върпоса как да спрем да се депресираме от това, че не изпълняваме собствените си очаквания, като с това влизаме в един омагьосан кръг.

Ще ви разкажа за моята практика в средата на стрес и умора, които понякога са неизбежни.

Първото нещо което правя е да забележа, че съм уморен. Да осъзная че способността ми да върша работа е по-ниска от нормалната, например не мога лесно да се фокусирам, не съм в добро настроение.

Второто нещо е да приема факта, че просто няма да съм супер продуктивен. Колкото мога толкова, а не колко искам и колкото се очаква от мен. Да си призная и да приема, че просто искам да си позволя време в което да не правя нищо. Когато човек приеме себе си и своите намалени способности, той  не очаква от себе си да постигне много.

Така погледнато, Ние приемайки първопричината ние приемаме и следствието, да се храним нездрасвословно да отлагаме постоянно и да имаме лоши навици.

Нещо което открих в сесе си, е че приемайки умората аз спрях да бягам от нея. Вместо това аз реших да се опитвам да я усещам, което означава да я изпитам напълно, ра открия границите. Промених си отношението към нея, от нещо плашещо тя се превърна в нещо полезно за мен, превърна се в градивно себе познание. Станах любопитен към преживяването, задавам си въпроси – Какво е по различно? Как се чувстват очите ми? Как ме болят мускулите, как се съпротивляват на моите желания? Как тежат действията на сърцето ми?

Умората не е нещо от което непременно трябва да се отървем.

На пръв поглед изглежда малко мазохистично, и едва ли някой ще прегъне тази идея, и действия които правя аз, но ви уверявам опитайте да направите точно това. Това е същото нещо, което бихте направили, ако някой ваш близък е много разтревожен и изтерзан, същото нещо което можете да дадете на себе си. Дайте си любов, на физическо ниво изпратете любов към умората, и наблюдавайте как ви се отплаща. Това е истинско действие не са просто думи и идеи. Опитайте!

Когато се решите на действие, нека това е осъзнато а не емоционално действие.

За да започнете ще ви трябва “умението да започваме от начало”. Това умение само по-себе си е една невероятна стъпка и победа над отлагането, извиненията. То представлява съставна част от пътя ни към себе познанието.

Отдавна съм се научил да не съдя дори и себе си, отлагането е нещо много човешко. За много хора отлагането се е превърнало в навик. Едва ли има човек, който пред себе си да не си е казвал, започна от утре.

За щастие умението да започнем не е трудно умение, с малко практика всеки може да стане добър в него. В общия случай се заключава в това да направим възможно най-малкото действие, но да предизвикаме себе си да правим това малко действие всеки ден. Правейки това, ние ще създадем едно добро чувство, ще изпитаме удовлетвореност, ще изградим доверие към себе си.  Това са три много мощни мотиватора.

Когато дойде момента, който неминуемо идва, когато усетите, че имате желание да се откажете. Когато усетите, че имате желание да отложите плануваните действия за по късно, когато започнете да се само обеждавате защо не трябва да направите това което сте планирали. Опитайте просто да се фокусирайте върху малкото нещо което трябва да направите, една лицева опора, два реда текст, 5 минути медитация или каквото и да сте решили да правите. Осъзнайте, че това да се самоубеждавате да отлагате изисква енергия, тази енергия често случай е в пъти по-голяма от това да направиш конкретното малко действие. След първата стъпка, всички следващи са много по лесни.

Когато сме уморени, нямаме голям шанс да извършим големи дела, ако се стремим към малки победи, малки действия, рано или късно ще успеем.

Ако се подадем  на изкушението, нека бъде осъзнато, ако реша да отида за пица, сладолед или бира, не бива  да се чувствам виновен, но нека това действие е осъзнато а не безразсъдно! Когато ям сладолед, искам да бъда усетя сладостта му на езика ми, студенината в устата ми, аромата му, искам момента да е пълноценен.

Това е моят метод и съм несъвършен в него, нарушавам го постоянно, но се опитвам да го практикувам колкото се може повече и когато го правя, винаги е прекрасно.

Живота ни е постоянен извор на пречки, промени, провалени планове и дъждовни дни. Всеки ден Ние започваме отначало. Всеки момент е просто един нов старт. Всеки момент може да е източник на радост или натиск върху нас, ние избираме.