Лъжата е едно от двете възможни състояния, противоположни на истината. Дали това твърдение, взето от Уикипедия, е истина или не, то си остава само твърдение.
Разсъждаването върху него може пряко да ни посочи нашето его.
Колко пъти сме се престрували за нещо? Колко пъти сме подменяли истината?
Дори съществува поговорка: „Повтори една лъжа 1000 пъти и тя ще стане истина“.
Доста често ми се случва да наблюдавам типично поведение от „успелите хора“, които парадират с богатство, хубава кола, хубава жена(мъж), скъпа къща, с лукса, в който живеят, със снимките, които представят изкривена реалност и т.н. Не желая да правя пълен списък!
Действията на тези хора, привързаността им към трофеите, които излагат на показ, представят една подменена реалност. Подмяна на „аз съм“ с „аз имам“.
Обществото е свикнало с тази подменена реалност. Тези изкуствени белези на преуспялост, създаващи еуфория, чувство за пълноценност, задоволеност и щастие – почти всеки желае да притежава. Но без мен!
Защото всеки път, когато стана свидетел на този процес, единственото, което ми идва на ум, е – лъжа!
Този театър е подмяна на реалността. Мога да почувствам несигурността и алчността, до която води привързването към материални и не материални неща, които седят прикрити в тези хора. Дълбоко в себе си те знаят, че са нещастни, че не са толкова мили и са доста нервни и измамни.
А какво става с грижата към другите? Приемливо ли е да се преструваме, че се интересуваме наистина от някого?
Има приказка, която казва, че всеки сам може да разбере какъв е по това как се отнася към хората, от които не зависи.
Приемливо ли е да не обичаме себе си, а да казваме, че даряваме любов и емпатия.
Да се преструваш, че те е грижа се е превърнало в приемлива алтернатива на това да не покажеш, че не те е грижа. А така ли е за вас?
Като цяло действието на преструването, че те е грижа, е доста близко като чувство до това да те е грижа наистина. Много е близо, но не е същото! Именно там става подмяната! Това вътрешно личностно лицемерие да лъжем себе си. Дипломацията в комуникацията, целта винаги да сме на плюс, винаги да избираме да сме на страната на победителя също е подмяна на реалността с неистинна реалност.
Точно там се губи връзката с душата ни! Душата страда, връзката ни с нея изтънява. И става по-лесно да се включиш в порочния кръг на лъжа-следствие. В резултат, на което не действаш от сърце и душа, губиш себе си. Действаме от подбуди и емоции, тласкани от средата, в която живеем, управлявани от трите отрови на ума – невежеството, привързаността и омразата.
В това се корени проблема и разбирането на подхода на „преструване и повтаряне на една лъжа 100 пъти“.
От там произтичат и следните проблеми:
Да се усмихваш насила, да приемеш формата, да подражаваш с надеждата да стане истина. И фалшивостта става ваша реалност. Това са поредни примери, които всички толкова охотно използват.
Дори да не си щастлив, ако сложиш маска на „щастлив“, ти започваш да се чувстваш така. Това ни налага „модерната“ среда, в която живеем, откъсвайки ни от самите себе си.
Това отново е подмяна. Вместо да слагаш маската, можеш да извадиш темперамента си, който криеш под нея. Щом ти е смешно – смей се! Щом си тъжен – плачи! Щом си радостен – радвай се!
Всеки от нас е виждал хора в такова състояние: питаш „Как сте?“ и получаваш отговор през зъби с фалшива усмивка „Добре съм!“
Друг модел на подмяна е утвърждаването на нещо, докато не стане истина.
Случвало ли ви се е на вас или на човек около вас, който се опитва да отслабне и като се погледне в огледалото да си каже – аз съм слаб, аз съм красив, въпреки че вижда тлъстините си.
Лъжем себе си, с наше знание и разрешение.
Всеки може да си отговори на следните въпроси:
Подмяната на реалността дава ли автентично усещане и чувство?
Да се преструваш на мил, прави ли те мил човек наистина?
Да се преструваш на щастлив, прави ли те щастлив наистина?
Престорената загриженост води ли до любов?
Всеки има нещо мъдро и непогрешимо в себе си, с което може да разпознае една лъжа, когато я чуе.
Подмяната е лъжа!
А какво става с вашата душа в това време?
Тя губи единност, плътност и връзка с вас. Единността на душата с вас е „вътрешното“ и „външното“ да са сходими, да вървят заедно.
Инстинктивно ние вярваме на хора, които са постигнали тази единност.
Знаем в сърцата си, че те не са фалшиви и заслужават нашето доверие.
Не си правете труда да опитвате да бъдете най-добрия измамник!
Потопете се в автентичното усещане да бъдете себе си!
Бъдете реални!