Би ли се представила?
Просто Моника.
Какво за теб означава „да си творчески настроен“?
-Тотално отнесен от всичко логично. 🙂
Можеш ли да опишеш времето и ситуацията, когато за пръв път разбра, че създаването е нещо, което абсолютно трябва да направиш?
Чувството сякаш винаги е било в мен. Просто трябваше да му дам крила отново.
Какви творчески модели или ритуали имаш, как се настройваш на „вълната“?
Нямам ритуали. Музата идва и си отива, когато ѝ хрумне.
Какво е любимото ти нещо, което си създала някога?
Икона на Иисус Христос.
Каква комуникация се опитваш да изградиш с чрез изкуството?
Представям една по -красива, а понякога по -тъжна страна на живота.
Коя творческа среда би опитала, а все още не си?
Създаване на инсталации или Performance art( но едва ли ще го направя, просто съм голям мързел)
Какъв е най-добрият съвет, който някога си давала на някого за това как да бъде по-креативен?
Съвети за креативност, не ме бива да давам.
Можеш ли да обясниш за себе си връзката на духа с изкуството?
Духът е сложна материя, не винаги е водещ при създаването на изкуство. Емоцията и чувствителността са водещи при хората на изкуството, поне при мен е така.
Какво да очакваме от теб скоро?
Някой стих в модерен стил
Финални думи?
Бог ни обича.
Проекция на мислите
Разгледах снимките ѝ
в полунощ…
очите ѝ бяха красиви,
миглите черни ветрила.
С едно мигване
отнесе любовта ми към теб,
някъде в тъмната страна
на глупавите илюзии…
Устните ѝ са плътни, червени,
които сега целуваха
мрака по твоето лице,
а аз рисувах себе си като старица…
На пода лежаха
плюшени подаръци и книги
със притихнали послания –
разбъркани усмивки в чаша
черен чай…
автор: Моник Валерѝ
