Тя ме целуна. Повечето хора, затварят очи и се отпускат в магически момент, като този.
Kогато тя ме целуна, това ме разтърси и събуди.
Сън от стотици години, една целувка и вече си буден.
Това я обърка, Тя очакваше нещо друго, но какво?
Очите ми бяха стояли затворени прекалено дълго.
Достатъчно време прекарано в сън, за да затворя очи и да се предам, да се отпусна отново.
Въпреки моментното объркване тя ми прошепна „Не знаеш в какво се забъркваш!“ – целувайки ме отново.
На един дъх ми задае и втори въпрос – „Какво харесваш в мен?“.
Това пък обърка мен, сякаш тя не разбираше, че през всички тези години съм сънувал само нея.
Тази близост, това единение, вече съм буден за живот и всичко в мен вибрира.
Магия!