Гледам нощното небето,
Дърпа то моите мечти,
Изтегля ги далеч.
В бездната се взирам.
Пътя им откривам,
Пътуват към самотните звезди.
Сърцето ми домът е.
Мисълта ми, морава.
Духът – Вселена.
Във отключената къща,
на пуста поляна,
вятърът свири ли?
Поглед безкрай
Автор: Николай Петров