Първи стъпки в себеосъзнаването през новата година с приятна инерция от старата.
Между старата и новата, няма нито един миг в който живота да спира.

Докато е млада годината е идеалният период да погледнем назад и да помислим, какво сме свършили през изминалата година, да поразсъждаваме върху всички добри и всички не толкова добри действия, които сме направили или не сме направили. Анализът на нашите действия, ще ни помогне да извадим поуки  от това, което сме постигнали до сега и това което искаме да постигнем занапред.

Размишлението и анализът е един добър подход, който би бил много полезен, не само в този момент а попринцип в живота. Всяка вечер с малки изключения аз сядам и размишлявам върху изминалият ден, този навик за размисъл отнема 10-15 минути. Той е нещо, което аз се постарах през изминалата година, да вместя трайно в живота си. Нищо не идва даром на този свят, зад всеки успех се крие осъзнато усилие. Това всъщност е една от тайните успеха. Малки стъпки всеки ден. 

15 тина минути на ден е нещо, което всеки може да осигури на себе си, в тези минути можем да  помислим за деня си, за живота си, за това какво правим дали е правилно или не, кое работи добре и кое неработи добре за нас. Разсъждавайки върху всеки аспект от моя живот, аз опитвам да се задържа в състояние непрекъснато  усъвършенстване. Това не е толкова лесно колкото звучи и за съжаление винаги има неща които ме разсейват. Анализа и наблюдението водят до себепознание, което е динствения начин да се справим с разсейването и да останем фокусирани в това което желаем.

Размисълът е това, което ми даде темата на тази статия. Да мога да постаставя себе си като „призма поставена на пътя на светлината“ и да погледна рефракциятакоято се получава  е това, което ми дава съдържанието на всяка статия или стихотворение, който пиша тук в Журнал 1

С практикуването на този навик през изминалата година при мен се промениха доста неща, някой от тях са в посоки който много ми харесват. Ето няколко примера:

  1. Досега размишението и себе осъзнаването на действията – „рефракцията“, ми помага да се поуча от грешките си. Ако не разсъждаваме върху грешките си, ни сме обречени да ги повтаряме. За мен това не е хубаво. Ако обаче разсъждаваме върху тези грешки, разберем какво сме объркали.  След това си дадем си шанс да видим, как можем да ги предотвратим в бъдеще.  Ние можем да използваме грешките си, и те да са  стъпало върху което да стъпим. Грешките са ценно средство за учене, вместо нещо, от което да се чувствате смутени или разстроени. Въпроса е да се научим как да си създадем комфортното пространство в което можем да ги наблюдаваме за да извадим поуките от тях.
  2. Размисъла ми върху действията ми, ми дава страхотни идеи. Всяка идея за статия, която решавам да създам в Журнал 1 идва от това комфортно място за размисъл, което сам си осигурявам. По принцип разсъждавам върху неща, които правя или които се случват в живота ми. Ако нещата не вървят добре, научавам неща, които мога да споделя с другите. Ако разсъждавам върху нещо, което за мен е хубаво, мисля как съм постигнал този успех и споделям и това. През изминалата година имах много страхотни идеи за размисъл.

  3. Размисъла и рефракцията са част от пътя към себепознанието и себе осъзнаването. Когато разсъждавам върху нещата, които съм направил правилно, това ми позволява да празнувам всеки малък успех и да подхраня своята увереност, нужна ми да продължавам напред. Без размисъл на малките победи е твърде лесно да бъдат забравени и ние да се съсредоточим единствено върху нашите провали.

  4. Успеея ли да създам дори и за кратко това състояние на комфорт 15-тина минути, то винаги ми помага да намаля нивата на стрес, създава ми възможност да погледна в перспектива на ситуацията в която се намирам  и ми дава отправна точка за действие.  

Горещо препоръчвам да опитате и да добавите този навик в живота си още сега. Всеки от нас е достатъчно интелигентен и може да си създаде собствена система и начин за това. Ние сме креативни същества, имаме възможност да създаваме и променяме средата – материята в която живеем. Ако размисълът и рефракцията не е нещо, което смятате, че правите достатъчно често и последователно, ето няколко идеи как да направите това:

  1. Започнете, решете и стартирайте процеса, това може да е едно доста просто действие, като маркирате само най-силните моменти от деня. Два три момента от деня са напълно достатъчни за старт, ако ви е много трудно опитайте само с един. 
  1. Фокусирайте се да го правите размисъл и рефракция по едно и също време, всеки ден. Без изключения. Тук целта е да се постигне постоянство, всеки ден по едно и също време, сядате и записвате вашето нещо, като давате нужното време на процеса. Направете си тефтер или използвайте телефона си с някой ап. Запишете си целта, какво ще правите, кога ще го правите и къде. След това с малко воля го правете всеки ден. 
  1. Един от любимите ми моменти за размисъл е в края на деня преди лягане. Обичам да отделям време, за да помисля за живота си и за работата си. Някои от най-добрите ми идеи идват по-това време. 
  1. Помислете за деня, работата си, живота си. В този ред. Обичам да поглеждам назад към деня си, да помисля какво съм направил правилно и грешно, какво може да се подобри. После разглеждам работата си, за да видя как вървят нещата там. Тогава пристъпвам още по-назад и разглеждам живота си като цяло. Това е тристепенна система, която води до много подобрения във времето.
  1. Пишете за това публично. Немога да го кажа по-силно, но ако публикувате своите размисли в блог или форум, който е публичен и се вижда от вашите приятели, вие се ангажирате да сте отговорни пред други хора така ще улесните следването на новият ви навик. Когато вашите размисли и идеи се споделят с други хора, ще почувствате този положителен обществен натиск за да продължавате . Това се случи с мен и този сайт и за мен това е страхотно нещо.

пс: Всяко усилие се награждава, приемето го за даденост опитайте бъдете интуитивни и вижте какво ще се промени през 2020г. Всяка стъпка в посока себепознание е огромно богатство.

Автор: Николай Петров 04/01/2020г.