Не съдете, за да не бъдете съдени!
Какво е общ знаменател?!
Изглежда нашето общество като че ли има нужда от групиране и етикетиране на хората. Този процес на обединение, поставяне под общ знаменател, или етикетиране ни кара да съдим или да бъдем съдени всеки ден през живота ни, независимо дали го знаем или не. Когато хората са групирани или етикетирани, това означава, че ще имат по-малко права, по-малко енергия и ще бъдат сведени до по-ниско социално положение.
Общия знаменател или с други думи маргинализацията в отношенията между хората и в личностните разсъждения не води до нищо хубаво, а само до страдание. Маргинализацията е много лоша от гледна точка на натрупване на отрицателен стрес в ежедневието.
В личен план общия знаменател също носи не по-малко вреди.
Харесвам някои етикети, предполагам, че и вие имате любими – име, което се е превърнало в нарицателно, място свързано с определени емоции, като моста на влюбените и т.н. Това са отлични етикети. Ние, хората, сме създали и отрицателни етикети като думите идиот, глупак и т.н. Те също не са проблем. Проблем са етикетите, които използваме редовно и смятаме за положителни.
Запитали ли сме се защо ни е етикетът. Ако можем да поставим етикет на нещо или някого, тогава ние го поставяме в скоби, в малка кутийка, за да ни е по-лесно да го разберем. Това е лош навик, за който мислим, че ни помага. Но да помислим дали това е така. Проблемът са изразните средства. Например, езикът, на който говорим и пишем е извор на недоразумения. За нас това, че решаваме, че с един етикет можем да кажем много за един човек или за нещо, сами разбираме, че с една дума не можем да изразим и пресъздадем палитра от чувства мисли и емоции, звукове и усещане.
От там се пораждат редица проблеми.
МАРГИНАЛИЗАЦИЯ
Ще изброя няколко примера, които ни маргинализират и ни спират, пречат ни, по общо мнение, да правим различни неща. В живота ни има неограничен брой примери. Не можем да ги изброим тук. Ето няколко примера:
Възраст – прекалено стари сме, или прекалено млади.
Грешно тегло – твърде дебели, или твърде слаби.
Пари – твърде бедни, или прекалено богати.
Религия – прекалено духовен, или не е достатъчно духовен.
Пол – твърде женски, или поне не от мъжки пол.
Между полови проблеми – Всички мъже сте такива, всички жени сте такива.
Образование – не достатъчно образовани, или образованието ни надхвърля нужното.
Грешен език или акцент – не говорим чужд език, или имаме силен акцент.
На мен това ми изглежда нелепо!
За мен проблемът с общия знаменател се корени в това, че ние не можем да отговорим на стандартите на някого. Проблемът има сравнително лесно решение. Трябва да се запитаме, чии стандарти са това?
Това със сигурност не са моите стандарти, тъй като за мен няма значение колко пари имате, или какъв е цвета на кожата ви, или на колко години сте, или какво правите за да живеете, дали можем да играем на детски игри или да се научим да правим нещо, за което общото мнение е, че ни е минала възрастта.
Например – ако работя като учител, това би и ме спряло да си направя трайни татуси, трябва винаги да имам подредена прическа, да съм изгладен, добре облечени и т.н. Какво става, когато загубим работата си – вече нямаме етикет, не сме учители, или не сме програмисти, или не сме адвокати. Тогава какво сме? Ами тогава сме хора без етикет. Каквито по принцип би трябвало да се сме.
Както казах, аз не си слагам етикет сам доброволно. Пиша за удоволствие, ще се нарека ли писател? Рисувам за удоволствие, това прави ли ме художник? Ами този сайт? Дали е свързан само с писане, рисуване и фотография? Не, не е свързан само с това, тогава дали ще се нарека духовен човек? Не бих го направил. Етикетът, колкото и да е добър и точен, си остава кутийка, скоби, в които се случва някакво действие, един човешки живот. Това ли искаме, така ли ще живеем – в кутийка?
И сега решаваме, етикетите не работят за нас! Това поражда нов въпрос, какво можем да правим, когато нямаме етикет. Можем да приемем себе си такива каквито сме и да правим всичко, което пожелаем. Стига да го желаем достатъчно и да си създадем условия да го постигнем.
Когато ние поставяме етикети на себе си или на други хора, ние създаваме някакъв вид стандарт и очакваме те да се поберат в този етикет. А какво се случва с нас, когато това не е така, какво става с нашите очаквания. Отговорът е прост – провалените очаквания водят до фрустрация и съответно генерират напрежение в отношението към нас самите и в отношенията ни с хората. Това напрежение води до стрес и ред други проблеми, от които пък произлизат други .
Често пъти, общия знаменател (маргинализация) е използван от правителството, за да реши кои хора трябва да получават пари от държавата, как и за какви групи да се разходват парите на данъкоплатците. С други думи, терминът се използва за групиране на хора в различни категории нуждаещи се. Изглежда, че всичко е направено, за да се помогне на тези, които не могат да си помогнат сами по една или друга причина. Понякога това се използва дори под формата на принуда за вкарване на хората в групи, когато те не се нуждаят или искат да им се помогне. Този подход представлява овластяване или може би безсилие до някаква степен.
Излиза, че когато правителството иска да ни помогне чрез своята овластеност или безсилие, то ни съди с чужди стандарти. Нивото на помощта, която можем да получим, е диктувана от други и много рядко отговаря на реалната потребност.
Това е проблем, ние сме поставени в голяма част от живота ни в скоби. Дали доброволно или чрез принуда, ние сме преотстъпили властта си и някой взима решения вместо нас. Не е ли по-добре да си създадем собствени стандарти, да правим това, от което имаме нужда! Не бива да допускаме някой да решава от наше име, и да очакваме, че той ще знае какво точно ни трябва, на нас.
Това е важна концепция, защото в действителност, всички ние сме в нужда по един или друг начин.
Например, повече от 90% от населението на света е във финансова нужда на някакво ниво. Повече от половината от населението на света са жени и всички те са в общ знаменател, следователно са в нужда. В днешно време, ако не разполагате най-малко с диплома от колеж или висше образование, тогава определено сте в нужда, ако не сте доволни от работата си, тогава вие сте в нужда и списъкът може да продължи дълго.
Можете да прекарате целия си живот в очакване някой да ви залепи етикет. Вместо това можете да се насърчите и с малко хъс да изберете пътя на „самостоятелното овластяване“, т.е. да се изправите и да кажете „НЕ“ на етикетите и общия знаменател. Защото, ако не искате някой да го прави на вас, не го правете на другите!
Моят призив е : Спрете да чакате да бъдете оценявани, етикетирани и в крайна сметка маргинализирани от някого, за да можете да получите това, което обществото реши, че ви е нужно.
Вие никога няма да бъде щастливи с това, което получите, така или иначе.
Ако живеете в страна от третия свят или в страна, която е военна зона, или ако сте в капан в болнично легло, или се грижите за близък в неравностойно положение или страдате от увреждане, или психично заболяване, тогава наистина имате нужда от общ знаменател и се нуждаете от помощ.
Но ако живеете в демократична страна като България, и не попадате в горния списък, тогава наистина нямате извинение.
Дори и в тези трудни времена, когато съкращения се случват и хората губят домовете си, можем да направим избор и да продължим да се развиваме. Етикетите няма да изчезнат, но със сигурност трябва да се стремим да се освободим от тях. Това зависи от личния пример на всеки.
Не на последно място нещо затворено спира да се развива, малко или много скобите който си слагаме или ни слагат пречат на нашето развитие. Като всеки жив организъм ние постоянно трябва да се развиваме и променяме, затова трябва да сме сигурни, че не си слагаме сами скоби и не спираме собствения си растеж.
Когато поставяме етикет ние ограничаваме, слагаме във скоби. Когато на нас ни е поставен етикет ние може да започнем да се идентифицирате с този етикет, и така да си самовнушим, че живота ни е ограничен от скобите който сме си поставили. Да се самоубедим че неможем да се справим или това ни е предоставил живота, и това са нашите възможности за развитие. Понякога се изисква много малко мислене извън кутийката и е достатъчно да си припомним, че ние не сме само това, което правим . Ние сме много повече от това.
Както се пее в песента на Coldplay „Вие сте небе пълно със звезди“.
Премахнете етикетите, бъдете свободни!