Чуйте гласа безкраен
Древността през Нас се взирa.
Кръвта пее, вечената си песен.
Завет, даден. Завет, взет.
А ние все така разединени!
Дали сме били малко бити?
Та урока, оставихме да си отиде.
Уж, наследници на древен род,
с огромни сили.
Днес правим само действия нелепи.
Глупостта, повсеместна стана бит.
Идва тя, навреме за да приспи,
кръвта ни древна – изляла се по нашите земи.
За песента и не трябва да сме глухи
децата си трябва да научим.
Да шепнем с тях докато запеем
За един юнак и една змия.
Зов за помощ е това.
Не неми, а горди и гласовити!
Борбата, вътрешна е. Не както преди.
Да чакаме да ни помогнат,
Загубени и сбъркани страни -Трагедия.
За моята ярост спирка няма.
Единствено победа над глупостта.
Ще трябва да спрем тази драма.
Затова да помним братя и сестри
Грешките, не сме ние!
Всичко може да се промени.
От нас ще дойде и импулса,
Иначе – Забрава. Тъмнина. Провал!
Read More