Всички ние имаме склонността да се впускаме активно в забързания ден.
Наблюдавам една тенденцията на сгъстяване на времето, всичко около нас ни притиска, задачи, работа, всичко е неотложно, всичко е за вчера.
Като добавим към това, отвличането на вниманието ни в Интернет и изведнъж се оказва, че ние сме забравили да се усмихваме.
В бързината на деня, стресът, желанието нещата да се случват по определен начин, ние губим удоволствието което можем да изживеем от всеки миг.
Във всеки един момент ние можем да изпитваме щастие, най-малко поради факта, че сме живи. Не че трябва да бъдем екстатични, изпълнени с удоволствие, развълнувани или дори радостни всяка секунда на деня. Съвсем нормално е да чувстваш тъга, гняв или стрес. Въпреки това ние можем да чувстваме и щастие в някаква форма, всеки момент, дори и в най-стресиращата и тъжна среда.
И това е изключително просто. Просто трябва да си напомним да се усмихнем.
Всеки един от нас може да се усмихване във всеки един момент.
Може би не се нуждаете от усмивка на лицето си цял ден – най-малко бузите ви ще се изморят от постоянното натоварване. Но пък можем да се опитваме да се усмихваме повече, а с усмивката на лицето, можем и да усмихнем и душата си.
Изпробвайте вътрешна усмивка сега: имайте спокойно, непочтително лице, но помислете за чудото на този момент и намерете смисъл да се усмихнете. Почувствайте усмивката. Не е ли невероятно? В този момент Вие създадохте нещо, за себе си, колкото и да е малко то вече е факт.
Сега се опитайте да направите това нещо, за някой друг около вас дори и непознат.
Опитайте да: погледнете в непознати очи, и дайте на тези очи една истинска усмивка. В повечето случаи ще получите усмивка в замяна. Колкото повече се усмихвате, толкова повече усмивки ще видите в замяна.
Крайният резултат? По-щастлив свят. Съвсем просто!