Хартиена лодка, в океана вселена
Без посока на път към безкрая.
Вятърът милва я, дори не я пита.
Не я оставя да бъде сама.
Все иска, комнания да и прави.
Накъде ще завие? Накъде ще замине?
Тази малка прашинка живот,
Колко още ще измине?
Искрата живот да дари.
На раздяла с гората се замислих за на силата и желанието за живот, което присъстваше там и изпълваше всичко.
Крачка след крачка се отдалечавах от нея. Замислих се дали не остана нещо в мен от тази естествено чиста сила? Въпроса ме разтърси. Мога ли да си тръгна от там безпристрастен, към гората, към мен, към всичко. Съществува ли въобще безпристрастие в човешкия живот.
След като изпиташ в душата си сила с такъв магнитут, едва ли нещо ще остане неразтърсено и непроменено, всяко нещо в живота ни променя, дори самата съпротива към промяната, също ни променя.
Промяна е неминуема. Според мен тя не е процес, а поредност от събития и за наше ние можем да влияем на тези събития чрез нашата воля и действия. И тук идва нещо интересно, ние винаги влияем на събитията който се случват с нас или около нас. Влияем като взимаме едно или друго решение и предприемаме едно или друго действие, или пък като не взимаме конретно решение или не предпиремаме конкретно действие. Самото не-действие е действие. Не правенето на нещо, е правене на не-правене. Бездействието също ни променя.
Взимайки решения почти винаги се чудя дали постъпвам правилно ли не. След като усетих еднаквостта с всичко живо около мен, за мен се изгради едно разбиране към правилните и неправилните избори. То е: Ако искаш да помогнеш на някого или на себе си, първо не повтаряй собствените или чуждите грешки, направи нещата креативно, по различен начин, постигни хармония в себе си, бъди пример. Който има очи за тази промяна ще я види. Който има сърце за тази промяна ще я разбере. Опиташ ли да опонираш или да съдиш действията, ставаш като него. Започваш да повтаряш грешките, отдалечаваш се от себе си.
Към безкрая, посока няма, вечно загубен и вечно устремен към някаква цел е едно и също нещо. Това са страните на една монета. Въпросът е ще оценим ли дарът живот, ще осъзнаем ли всеки миг по пътя в неизвестната посока. Ще изпълним ли живота си със смисъл или ще течем с реката.
Малка хартиена лодка в океана- вселената. Прашинка, вирус заразяващ с живот.