Времето

Изтича през ръцете.
Прилепва към душата.
Бяла пелена
от сняг, не цветя!

Kосъм бял.
Няма суета.
Украса
за моята глава.

Изсъхнало дърво.
С напукана кора и
опадали листа.
Само останало, в цялата гора.

Искра, запалва се
по малък блян.
Пуши, тлее не гори.
Пепел.
Да храни  младите цветя.