Извинявам се любов.
Без доверие,
съм празен съд.
Рицар съм, ала без броня.
Вървя, вървя и отново стигам кръстопът.
Любов – прекрасна си, дори и несъстояла.
Ще сляза от коня този път.
За да не съм само Дон кихот
А ти, просто моя Дулсинея.
Слабостта е сила за този, който я разбира.
Автор: Николай Петров