Обещана радост

Лятото се отмени.

Същото стана с радостта.

Тя бе, но за миг приключи.

Не остана време.

Нещо хубаво да ни се случи.

Вятърът, издуха ни в дълбоките води.

Продължават да се вливат в тях,

мощни притоци, реки.

Не от щастие а от тъга,

по неосъществени мечти.

Въпреки това се усмихни.

Ще се радвам да узнаеш –

Душата ми не е във плен.

Свободна птица е.

В тишината на нощта,

омраза и любов не съществуват.

Лек плясък на крила и мъничко тъга.

Полет без цел и без посока,

В който ти оставаш ми насока.

Автор: Николай Петров 26.06.2018г