Лятото се отмени.
Същото стана с радостта.
Тя бе, но за миг приключи.
Не остана време.
Нещо хубаво да ни се случи.
Вятърът, издуха ни в дълбоките води.
Продължават да се вливат в тях,
мощни притоци, реки.
Не от щастие а от тъга,
по неосъществени мечти.
Въпреки това се усмихни.
Ще се радвам да узнаеш –
Душата ми не е във плен.
Свободна птица е.
В тишината на нощта,
омраза и любов не съществуват.
Лек плясък на крила и мъничко тъга.
Полет без цел и без посока,
В който ти оставаш ми насока.
Автор: Николай Петров 26.06.2018г