Пътят самотен

Пътникът се е прибрал.

Първи миг от ново начало.

Мисли идват, нахлуват

и създаваш самота.

Като облаци в ясно небе,

те пътуват, надолу потичат.

Всяка капка вселена.

Промиват очите,

и мисъл след мисъл, изтичат.

Чист взор, гледаш в празнота.