Кога, ще дойде любовта,
да бъде отново всичко Тя за Нея?
Дали ще има смисъл,
за нищо не изпитващото и изтръпнало сърце.
Ранена птица не можеща да полети.
Разперила крила със липсващи пера,
откъснати сякаш от нейната душа.
По душевни рани, погубила си е гласа.
Не може да лети,
не може и да жали.
Само тихо може да стои,
живота да търпи
Който с тънки нишки я оплита.
Тъжната птица която не отлита.
Стои мирно, съзерцава.
Дали разбира, че Тя е всичко за кафеза,
от където продължава да ни наблюдава.
Автор: Николай Петров 13.06.2018г.