Остави всички несигурности.
Остави ги там пред вратата.
Не спирай нито за миг.
Влез в храма,
съблечи дрехите.
Махни гердана,
обеците,
остани гола,
покажи ми живота.
Ела кожа в кожа,
с теб съм жив.
Пусни всичко,
виж тези диви очи,
на какво ти приличат?
А релефните вени,
потта, солта,
Любовта,
Не сме ли като,
конете в планината,
и дъжда през нощта,
когато няма кой да ни гледа.
С колко подправки
обичаш живота?
Автор: Николай Петров 24.11.2020г.
Посвещава се на Моника
-Нека коня под теб, винаги бясно да движи земята.