Къде отиде любовта,
нима се скри зад някаква си броня?
В безопасност, но незнайно къде.
Все пак далеч от набързо свитото,
мокрото, студено гнездо.
Не можеш да промениш грешника.
Дори и празен ще продължи по пътя.
Ала сега пред теб е на колене и се моли,
да му отвориш портите към светлината.
Прекалено дълго, твърде дълго
Бил е отвън сам в тъмнината
да чака, един далечен громен свят
простор от нежност необятна топлина.
Защо се чувствам аз така,
самозаключен от небето.
Прекалено дълго, твърде дълго,
душата ми живееше собствен живот,
кога ще го прозра, кога ще го видя?
Докато твоят свят е далеч, моят е близо.
Сега, точно сега!
Слушам със суха жажда, сърцето ми как бие
в разговорите на страстите
и безшумно нарушава на покоя.
Сексът ти ме води в рая!
Всеки път съм нов, когато се събуждам с теб.
Едно трепване дълбоко, дълбоко,
слаб импулс от вечността,
продължава да ни прави цяло.