Изпратил любовта,
всяка следа от нея се загуби.
Дъждът изми последната прашинка кал.
Изцяло празен е света,
дори и мен ме няма вече.
В тишината, отнякъде се чу глас.
Повика ме, да се обърна.
На къде? – помислих аз,
без път назад не мога, да се върна.
Все пак ме чака! Там на края,
да спра при нея, да я прегърна.
Луната пълна с безброй
вълни изобразена.
Автор: Николай Петров 25.06.2018г