Очите ми, все още търсят те.
Не знаят причина те, да те забравят.
Ушите ми гласът ти помнят го,
загубили представа те за времето.
Сърцето ми подскача, лудо гони те.
Не дава да излезеш от душата ми.
Единствено свободни са ръцете ми
От топлината на тялото ти – непрегърнато.
Сърцата ни отдавна, разбрали са съдбата си.
Излизам да те търся, Аз обичам те.
А ти просто чакай ме, някъде по пътя.
Пази светлината ми, защото, идвам през мрака си.
Автор: Николай Петров 14.02.2019г.