Стъклени души
счупени на
толкова места
Лежат в калта –
Не спят,
не дишат,
не мечтаят….
търсят Бог….
или смъртта….
На болка
И на вино, как ухаят….
Откъсват се от сънища
И дни…
къде са тесните пътеки?
Банално близо и далеч,
Кръстни символи,
зад прашните завеси…
Забравена молитва,
вечерта отново е дошла
Ухае на сълзи
И счупено ветрило…..
автор: Моник Валерѝ