Там
Гората, камъните, въздуха
Дърветата, водата,
Устия и морета.
Гмуркане в областта на пъпа.
Ляво, женско преплитане
Пергамент жълт, открит и обшит,
създаден за един бит информация.
И ти беше там любов.
В този непознат сън.
Мраморирахме заедно дворец.
За теб и за мен.
една безкрайна игра
на заплитане,
преклонението блика от душата ми.
Скъпоценни камъни от очи.
Какъв поглед носят само.
Тук
Главата ми върху твоята,
ръцете си около теб намирам.
Къде свършвам аз ,
къде започваш ти?
Унесен в сън,
Слушам леко дихание.
Полубуден, те откривам отново
Точно тук, аз и ти,
където сърцата ни
говорят всичко.
нашите мечти,
нашите тайни,
се превръщат в
нотите от който
учим ритъма.
Ритъмът на живота си.
Николай Петров
02.08.22г/