Вплетен, подреден –
Хаос! В плен.
Изкривен от любовта –
пред нея волята отстъпила отдавна…
Силни ветрове и
облаци безкрайни.
По сив път трябваше да съм поел –
През рамото ми хаосът поглежда.
Взима превес,
да рисувам ми отрежда –
не дъга, а сивота
на празната душа, на една
объркана жена, която все подрежда…
всичко нарежда или преподрежда.
Ето! Попадам точно там.
Строен. Номериран. Преброен.
Хаосът от мен извира, в нищо не се побира,
а исках само за малко да съм сам.