Рано сутрин преди слънцето да изгрее
под споделената роса, там на брега
загледах се в очите ти красиви
за мен те мятаха пламъчета диви.
Тогава осъзнах, прегърнати ще ни е по-добре,
дори и сърцата ни ще бият по дълбоко.
Покана за живот ли бе това, не мина се дъх и два,
телата ни вплетени разбраха,
колко мимолетен е мига.
Затова те движиха се бавно,
със сърца отворени едно към друго,
душите ни изтъкани от наслада.
Нежно докосване, нежен дъх,
само поглед по голата плът.
Дълбоко, сладко и интимно,
ръце, крака, тела в едно.
Прост разговор, но траещ вечно.
Автор: Николай Петров 18.07.2019г.