Реални мечти

Студени вечери по тихи улици.
Облак дъх, зад ъгъла на стара сграда.
Биещо сърце в топлото ти тяло.
Надежда малка, облечена в сиво яке.
Търсих те, във тъмните ъгли
и счупените лампи.
Очаквах в сенките да те открия.
Намерих те във светлината.
Тръгвам към теб с ръце
протегнати за твоята прегръдка.
За целувка, бих чакал и до края.
Със сърца едно за друго,
дръж ме близо да се топлим.
Ела да се скрием някъде там,
далеч от града, далеч от тъмнината.
Попей ми, за да ме приспиш,
докато държиш ми луната,
после тихо полегни до мен,
в непринудена интимност.
Мечти и реалност,
истинската любов не ревнува.
Несподелена, тя просто гасне.
 
Автор: Николай Петров 03.07.2020г

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.