Изгрев
Топло небе
Топло сърце
Уморени очи
Каква изненада, нали?
След това празнота
Стъпка след стъпка в самота
Любовта ни, глътка чист въздух,
усмивка към света.
Сега останала единствено е тя.
Идваш и си отиваш.
Държим се за ръце.
Свидетели на времето.
Питам се, ще дойдеш ли и днес.
Обещахме си, без чувства, нали?
Ръката ти студена държа.
Опитвам се да стопля,
твоята застинала душа.
Сърцето в гърдите ми, тежи.
Тялото ми пази отпечатъка ти.
Студът, шумът не спят.
Лъч светлина – подадена ръка,
но не за да даде, да вземе.
Обира всякаква надежда.
По-добре, че не дойде нали?
Събуждам се отново,
разбирам слънцето си ти.
Автор: Николай Петров 15.04.2019г.