Спирала на знанието

Изгрев

Топло небе

Топло сърце

Уморени очи

Каква изненада, нали?

 

След това празнота

Стъпка след стъпка в самота

Любовта ни, глътка чист въздух,

усмивка към света.

Сега останала единствено е тя.

 

Идваш и си отиваш.

Държим се за ръце.

Свидетели на времето.

Питам се, ще дойдеш ли и днес.

Обещахме си, без чувства, нали?

 

Ръката ти студена държа.

Опитвам се да стопля,

твоята застинала душа.

Сърцето в гърдите ми, тежи.

Тялото ми пази отпечатъка ти.

 

Студът, шумът не спят.

Лъч светлина – подадена ръка,

но не за да даде, да вземе.

Обира всякаква надежда.

По-добре, че не дойде нали?

 

Събуждам се отново,

разбирам слънцето си ти.

Автор: Николай Петров 15.04.2019г.