Веднъж ми каза,
ще разбереш какво е Любовта.
Веднъж ми каза,
няма да е достатъчно за теб това.
Сега чувствам, че участвам в театър на съдби.
Понякога си мисля че пропадам, а дали?
Понякога съм луд по теб.
Въпреки, че едва ли ми личи,
може би не съм съвсем добре.
Каква, любов е тая?
Моля кажи ми, че си моя.
Понякога те виждам, като в сън.
Кажи ми, че за нищо на света,
не би ме задържала.
Не е нужно да го казвам,
но трябва да си тръгнеш,
за да намериш любовта.
Може би падам или може би пък не.
Чудя се, научих ли се да живея.
Един театър, един живот, една мечта, една игра.
Оставаш си за мен все толкова далечна и сега.
Автор: Николай Петров 13.05.2019г