За твоето сърце мечтая,
спокойствие и светлина
за уморената душа.
За твоето сърце мечтая.
От там започва всичко,
Усмивката ти става ми одежда.
За твоето сърце мечтая,
пред него всичко да разкрия.
Щом гола е душата, по-лесно се живее.
Към теб съм тръгнал.
Болен – по време на път!
Кога ли ще стигна?
Автор: Николай Петров 21.03.2019г.