Любовта е извор.
Тече ли, тече.
Безспир попива,
със същност ни изпълва.
Два извора, по склона на живота
се събират, текат ли текат.
Надолу никъде не спират.
Любовта водопад е!
Свободен, див
с ритъма на живота пулсира.
Капки валят и падат,
можеш ли да разбереш, коя коя е
и от кой извор тя дошла е.
Въпреки това, попадат!
където ги чакат,
и попиват, където ги искат.
Там прегърнати под водопада,
за нас валят желания!
Там влюбени под водопада,
всички капки са мечти!
Там в студа, в шума,
чуваме сърцата си,
а сега слушай,
от моето ти говоря.
Ритъмът му молитва е
в която аз се моля,
това да продължи.
Кожата ни да е студена,
а под нея огън да гори.
Извиквам – Живи сме!
Надвиквам и студа и шума,
но до кога се питам.
Завинаги е тежка дума,
за кратко е още по-тежка.
Как да мълчиш,
когато има толкова неизказано?
Тишината, не е ли всичко,
което можеш да дариш?
Нещо свършва, нещо започва.
Начало е, но също е и край.
Какво остава, когато всичко си раздал?
За какво живееш, за една целувка,
а време за втора, ще има ли?
Вода е там, студът е там,
шумът е там и ритъмът е там.
Възможно ли е,
да живеем с тази тежест,
по склона на живота, да се леем.
Всеки миг да казваме сбогом,
а да не можем да спрем да обичаме?
Автор: Николай Петров, Снимка: Водопад „Скакавица“.