Усмивка и топло сърце.
Обикнах – докосване и всичко!
Обикнах, както тревата обича си росата;
Различна ли е нашата любов?
Защо пък не, щом ни има!
Така и сивото е капка сладост.
Дъжда да си вали, а ние леко настрани
настръхнали от радост,
в събраните ръце разпалваме
топлината на нашето сърце.
Сега това за нас е всичко.
Да съзерцаваме живота.
защото да обичаме, вече не се стараем.
Така без нужда, неусетно минали сме
от нежността си, към безкрая.
Дори тогава докосването ти,
за мен ,остава си любов.
Росата – свежа, по голите ти крака,
вечно да остана!
Автор: Николай Петров 04.11.2019г