Нежност

Усмивка и топло сърце.

Обикнах – докосване и всичко!

Обикнах, както тревата обича си росата;

Различна ли е нашата любов?

Защо пък не, щом ни има!

Така и сивото е капка сладост.

Дъжда да си вали, а ние леко настрани

настръхнали от радост,

в събраните ръце разпалваме

топлината на нашето сърце. 

Сега това за нас е всичко.

Да съзерцаваме живота. 

защото да обичаме, вече не се стараем.

Така без нужда, неусетно минали сме

от нежността си, към безкрая.

Дори тогава докосването ти,

за мен ,остава си любов.

Росата – свежа, по голите ти крака,

вечно да остана!

Автор: Николай Петров 04.11.2019г