Сребърната нишка,
На кучето каишка.
С нея във ръка,
Поела незнайно на къде.
Подръпва тя тънката каишка.
Заблудата е с примка лека,
Ала тежко човек се омотава.
Завлича всекиго и всичко.
Тъмнина душата и обзема,
В плен на егото си да доказва,
В заблуда си все да е права.
Тъмнина, а в нея таз каишка свети.
Пулсира и отмерва,
топлината на малкото сърце.
Невинна жертва.
Свидетел на глупостта човешка.